Какви усложнения могат да настъпят след поставяне на имплант?

Имплантът се използва, за да замести липсващ зъб в устната кухина. Най-използваните импланти са с титан в състава си и се прилагат като заместващи корена на липсващия зъб. Имплантите се поставят в костта и изпълняват ролята на зъб.

Постоперативните усложнения след поставяне на имплант могат да бъдат ранни и късни. Най-честите усложнения се дължат на лошата орална хигиена и се свързват с натрупване на плака в устната кухина.

1.

Ранните постоперативни усложнения са: постоперативна инфекция, болка, дехисценция на покрит имплант.

Постоперативна инфекция
Тя може да обхване само меките тъкани покриващи имплантата или обхваща костта и периимплантатните тъкани, намиращи се в процес на регенерация.

Причини за постоперативната инфекция могат да бъдат по съседство от неизлекуван възпалителен процес на пародонта на остатъчното съзъбие, разхлабен покривен винт или гингивоформер, зъбна плака, неспазване на асептиката по време на операция.

Симптомите могат да варират от оскъдна ексудация с фистулизиране до болка, оток, зачервяване, оформяне на гнойна колекция в тъканите около имплантата или дори загуба на имплантата.

Болка
Болката може да бъде симптом от засягане на разположен в близост анатомичен обект било то съдово-нервен сноп или зъб, или симптом за възпалителен процес около имплантата. Възпалението може да бъде резултат от инфекция или термична травма – прегряване на костта по време на поставяне на импланта.

2.

Късните постоперативни усложнения могат да бъдат периимплантатен мукозит, периимплантатит, резорбция, разхлабване или счупване на надстройката или самия имплант, естетични усложнения.

Основната причина за провала на вече остеоинтегриран имплант са плаковоиндуцираните биологични усложнения като периимплантатен мукозит и периимплантит.

Периимплантатният мукозит е обратим плаковоиндуциран възпалителен процес на меките тъкани около имплантата. Докато периимплантитът е плаковоиндуцирано възпаление на меките тъкани около имплантата, съпроводено със загуба на периимплантатна кост.

Периимплнататният мукозит се проявява с кървене при сондиране, ексудация, оток и зачервяване на периимплантатните меки тъкани. Трябва да се подчертае, че в голяма част от случаите описаните симптоми са по-вяло проявени в сравнение със симптомите на аналогичните възпалителни процеси, протичащи около естествените зъби. Като вероятна причина за тази разлика може да се посочи липсата на периодонциум около имплантата, произлизащите от него кръвоносни съдове и разликата в трофиката на периимплантатните тъкани, дължаща се на това.

От своя страна вялата симптоматика на периимплантатните плаковоиндуцирани възпалителни процеси като по-оскъдно кървене при сондиране, по-оскъдна ексудация, вяло зачервяване и оток могат да заблудят клинициста за тежестта на протичащия процес.

Подвижността на имплантата не е надежден диагностичен белег, тъй като обикновено тя се появява непосредствено преди загуба на имплантата. Загубата на периимплантатната кост е свързана със загуба на имплантата.

Трябва да се знае, че е важно да се поддържа добра орална хигиена, да се посещава редовно денталния кабинет за професионално почистване на имплантата, както и избор на добър екип за провеждане на манипулацията по поставяне на имплантат. При изпълняване на тези условия, намалява рискът от загуба на имплантат. Колкото повече усилия се полагат за поддържане на добра орална хигиена, толкова по-дълго време имплантатът ще изпълнява своята функция в устната кухина.