СТОМАТОЛОГИЧНА КЛИНИКА DENT LEADERS

Пон - Пет : 9:00 - 20:00

Телефон

‎0877-349964

Какво влияние оказват електронните цигари върху оралното здраве?

Първият контакт на електронната цигара и следователно първата система, засегната от тези устройства, е устната кухина. Това трябва да ни накара да се замислим за влиянието им върху оралното здраве.

 

Официалното определение на Световната здравна организация за електронните цигари е „електронни системи за доставяне на никотин“ (ENDS). Електронната цигара е устройство, захранвано от батерия, което загрява смес, съдържаща пропиленгликол, глицерол, ароматизатори и никотин. Съставките и се наричат още електронна течност или електронен сок, и я доставя под формата на аерозол при вдишване. Електронните цигари са сравнително нови на пазара, а за да се докаже ползата или вредата на един продукт за организма, се изисква време за проследяване на действието му. Освен това за хроничните заболявания като пародонтит, кариес и орален рак са нужни няколко години, за да се проявят като клинични признаци и симптоми.

 

 

Никотинът и ефектът му върху устната кухина са източник на безпокойство, тъй като 45% от никотина, освободен от електронната цигара се отлага в устната кухина, независимо колко дълбоко или често човек вдишва. Освен това, никотиновите концентрации в слюнката са 10.5 пъти по-високи от тези в плазмата.

 

В литературата има доказателства, че никотинът може да окаже вредни ефекти върху:

  • Прикрепването на гингивалния фибробласт;
  • Увеличаване на възпалителните отговори на бактериални антигени;
  • Отрицателно въздейства на активността на неутрофилите и мастоцитите;
  • Увеличава инвазивния потенциал наPorphyromonas gingivalis  и Streptococcus mutans-отговорни за пародонталните заболявания и развитието на кариес по зъбите;
  • Влияние върху скоростта на образуване на кариесогенни и пародонтопатични биофилми.

Други често срещани компоненти в течностите в електронните цигари са: пропиленгликол, растителен глицерин или и двете. Те се свързват с другите съставки, създавайки видимата пара, отделена от електронните цигари. Пропиленгликолът и растителният глицерин са одобрени за безопасни. В електронните тютюневи системи се използва химия с частично горене-условия на висока топлина и високо налягане, за да създаде тази пара. Това води до отделяне на известни канцерогенни вещества като ацеталдехид, формалдехид, акролеин.

 

Третият основен компонент на много електронни течности е ароматизатор. Той също е обозначен като „общопризнат като безопасен“, въпреки че предварителните данни сочат, че някои от сладките аромати могат да имат кариесогенни свойства.

 

В допълнение към потенциала за вреда от съставките на електронните течности, самите устройства за електронни цигари представляват една опасност за здравето на устната кухина.

 

Множество доклади документират за орална и лицева травма, причинена от експлозии и пожари от неправилно функциониращи устройства за електронна цигара. Тези остри наранявания представляват още едно терапевтично предизвикателство за денталния лекар.

 

Ако сте пушачи, можете да полагате следните грижи за добра орална хигиена:

  • Измивайте зъбите си сутрин и вечер след хранене с паста за зъби с флуор;
  • Намалете консумацията на захарни храни и напитки, и на киселинни такива;
  • Посещавайте редовно денталния си лекар;
  • Опитайте да спрете или поне да намалите броя на изпушените цигари.

Важно е да посещавате вашия дентален екип за редовни профилактични прегледи и цялостно изследване на устната кухина. Тези прегледи целят профилактика и навременно взимане на мерки за спиране на нежелани процеси.

 

Какви храни и напитки можем да приемаме след ваденето на мъдрец?

Безспорно е, че най-труден е достъпът до мъдреците. Тяхното почистване изисква най-много време и усилия. Разположени в най-задно положение в устната кухина, много често при тях се развиват кариозни процеси. Нехванати и неизлекувани навреме, при мъдреците се наблюдават усложненията на кариеса – пулпити и периодонтити.

Нерядко са и случаите на затруднен пробив на мъдреците, развитие на възпалителни процеси около пробиващ мъдрец – перикоронарит, както и липсата на място за пробив на мъдреца в зъбната дъга.

Тези показания са най-честата причина за ваденето на мъдрец.

Поникването на мъдреците протича в най-неблагоприятните условия в сравнение с останалите зъби. При тях няма предшественик от млечното съзъбие, който да осигури място в костта за един нормален пробив. Структурата на лигавицата на горната челюст създава сравнително по-благоприятни условия за нормален пробив на горните мъдреци. Долните такива обаче поникват в периода 18-22 годишна възраст и трябва да преодолеят значителна съпротива от страна на добре оформената и напълно минерализирана кост и плътна лигавица с изключително намалената ѝ еластичност. Това са и част от анатомичните и физиологични предпоставки за затруднен и задържан пробив на мъдреците.

След екстракция на мъдрец е възможно да възникнат затруднения при преглъщането и отварянето на устата. Ето няколко съвета какво трябва и какво не трябва да се приема след вадене на мъдрец:

Трябва да се знае, че след ваденето на мъдрец от 2 до 3 часа след това не бива да се приемат никакви храни, заради продължителното действие на анестетика;
Могат да се консумират само студени напитки;
Не трябва да се приемат топли храни и напитки, за да не се увреди образувалият се коагулум или да се провокира кървене;
Не бива да се жабури устата, както и да се изсмуква от раната, за да се запази коагулума;
Тютюнопушенето не се препоръчва след ваденето на зъб;
Супите са чудесен вариант след операция, тъй като са лесни за консумация, богати на хранителни вещества и поддържат организма хидратиран. Трябва да се консумират хладки или студени;
Бульоните са друга алтернатива и отличен източник за подхранване след стоматологична хирургия. Те са не само вкусни, но съдържат и разнообразие от витамини и минерали;
Киселото мляко е пълно с протеини и различни минерали, които могат да подпомогнат възстановяването след орална хирургия. Кремообразната му текстура и студената температура могат да бъдат успокояващи;
Тараторът е освежаваща и подходяща храна след вадене на мъдрец;
Картофеното пюре съдържа много хранителни вещества и енергия. Не изисква прекалени усилия и натоварване на челюстната мускулатура;
Бърканите яйца осигуряват пълноценната хранителност на яйцата в лесна за консумация форма;
Банановият сладолед е здравословна алтернатива на обикновения сладолед и може да облекчи болката в устата след екстракцията;
Авокадото е богат източник на витамин К, витамин С и калий. Интересното е, че при проучване е установено, че авокадото може да ускори процеса на зарастване на рани;
Смутитата са чудесен вариант за замяна на твърдата храна с течна. Те са лесни за консумация, а разнообразието им по съставки може да бъде по избор и вкус;
Хумусът е чудесен източник на здравословни мазнини, витамини, минерали и протеини. Това го прави отлична храна след екстракция на зъб;
Тиквите са питателни, вкусни и лесни за поглъщане. Витамините в тиквите също могат да насърчават имунитета, което от своя страна може да подобри зарастването на рани;
Сьомгата е вкусна риба, богата на омега-3 мастни киселини. Тези здравословни мазнини могат да помогнат за намаляване на възпалението, а това от своя страна може да насърчи заздравяването на раните.

 

Лечение с йонофореза в денталната медицина!!!

Електрическият ток се използва в денталната медицина за диагностика, обезболяване и лечение, както на заболяванията на зъбите, така също и на пародонтални и лигавични заболявания.

Лекарствената електрофореза представлява лечебен метод, при който се съчетават електрически ток и лекарствени вещества. Добрите клинични резултати, получени при приложение на лекарствената електрофореза в комплексното лечение на много заболявания, обясняват големия интерес към метода.

Комплексното действие на двата фактора-фармакологичната активност на лекарственото средство и физическата активност на електрическия ток, обуславят сложни физико-химични и биологични процеси в организма, водещи до терапевтичния ефект на лекарствената електрофореза.

С постоянен електрически ток може не само да се въвеждат, но и да се извеждат от тъканите лекарствени средства и други електрически заредени или адсорбирани вещества. Този метод се нарича електроелиминация.

Индикации за провеждане

Лекарствената електрофореза намира приложение в комплексното лечение на голяма част от денталните заболявания. За профилактика на кариеса, при остри и хронични периодонтити, пародонтопатии, тригеминални невралгии, неврити и глосалгии, артрити на темпоро-мандибуларната става, при цикатрикси, при хиперестезии на твърдите зъбни тъкани, при пародонтални и лигавични промени.

Йонофоретичната проницаемост на кожата и лигавицата за различните участъци на тялото е различна. Това се обяснява с различния тъканен строеж-количеството на потни, мастни жлези, състоянието на епителя, на подлежащата съединителна тъкан, кръвооросяването. При възрастни хора йонофоретичната проницаемост на кожата е значително понижена. Йонофоретичната проницаемост на лигавицата е проучена по отношение на витамин С, Р, катехин, йод. Доказани са по-големите йонофоретични възможности на лигавицата в сравнение с тези на кожата.

Контраиндикации за провеждане на лекарствена йонофореза са:

Гнойни възпалителни процеси;
Пациенти, с непоносимост към дадено лекарствено средство;
Пациенти, неподходящи за лечение с постоянни токове.

Включването на болния към електрическата верига става чрез приложението на електроди, които по големина и форма са съобразени с местоположението им. При лекарствената йонофореза се прилагат малки дози галваничен ток. Галваничният ток с малка сила като слаб дразнител създава условия за използване на малки дози от лекарственото средство. Образува се депо чрез бавно и постепенно постъпване на медикамента в организма и бавното му излъчване. Въведени с електрически ток, лекарствените вещества са електрически активни, и в полето на тока влизат в контакт с електрически активните тъкани и вътреклетъчни елементи.

Факторите, от които зависи терапевтичния ефект на йонофорезата са:

Концентрация на разтвора с медикамента;
Количеството на въведения медикамент;
Време на задържане в организма;
Физиологичното действие на тока;
Механизма на въздействие на медикамента.

Медикаменти, прилагащи се при различни показателни състояния:

За профилактиката на кариеса се прилага електрофореза на флуор и калций;
При остри периодонтити-новокаин, лидокаин;
При хронични периодонтити-йод, протеолитични ферменти, антибиотици, сулфонамиди;
При пародонтопатии-витамини C, P, B1, B2, E, PP, калций, алое, новокаин;
При тригеминална невралгия-новокаин, лидокаин;
При неврити и глосалгии-нивалин, витамин В1, новокаин;
При артрити на темпоро-мандибуларната става-новокаин, йод;
При цикатрикси-йод;
При хиперестезии на твърдите зъбни тъкани-витамин В1, дикаин, флуор.

Какво представляват денталните алайнери?

Алайнерите представляват шини за корекция на зъбите, изработени от лека пластмаса. Те са съвременна алтернатива на брекетите. Алайнерите са прозрачни, подвижни апарати, които се носят върху зъбите за определен период от време, най-често няколко месеца. 

 

Алайнерите могат да се използват при нормални скелетни съотношения. Създадени са за лечение на леки и средно тежки ортодонтски случаи.

 

Освен естетиката, те поддържат здравето и хигиената на устната кухина. Могат да коригират неправилна захапка или струпване на зъби. Алайнерите постепенно преместват зъбите в правилна позиция като упражняват лек и постоянен натиск върху тях. Сменят се през определен период от време.

 

Безцветните шини не причиняват дискомфорт при носене, не влияят на дикцията, почистват се лесно. Те са хипоалергични и не се окисляват в устната кухина.

 

Алайнерите се поставят върху зъбите за много по-кратък период от брекетите, приблизително от 3 до 6 месеца. Алайнерите могат да се прилагат във всяка възраст, а при децата – след смяната на млечното съзъбие с постоянното.

 

Какви предимства имат алайнерите?

 

Индивидуализирани са

 

Изработват се след взимане на прецизен отпечатък на захапката от денталния лекар. Крайният резултат от лечението може да бъде предварително демонстриран чрез виртуален модел на усмивката. Това е възможно чрез 3D моделиране, което се използва в обработката на алайнерите.

 

Невидими

 

Изработени са от медицински полимер, който е абсолютно безопасен за устната кухина, не се окислява и не участва в образуването на бактерии. Алайнерите са незабележими за останалите хора. Краищата им са лазерно обработени и не увреждат венците.

 

Лесни за носене

 

Поставянето им, както и свалянето им е лесно и безпроблемно. По време на хранене се свалят, а след това се поставят отново върху зъбите.

 

По-кратко време за корекция на зъбите

 

Лечението с алайнерите е в рамките на няколко месеца. Предварително денталният лекар демонстрира крайния резултат на предварителни модели.

 

По-удобни за носене

 

След началният период на привикване, по-нататък в лечебния период не се усещат. Няма метални винтове, телчета, кукички както брекетите и скобите.

 

Лесна хигиена на устната кухина

 

Миенето на зъбите е безпроблемно, тъй като алайнерите се свалят за миене на зъбите. Почистването на алайнерите се прави отделно поне веднъж дневно с четка и паста за зъби.

 

Какви са етапите на лечение с алайнери?

  1. Първичен преглед и консултации за взимане на правилно решение и преценка за лечение;
  2. Снема се отпечатък, който може да бъде и дигитален на всяка челюст, и в захапка;
  3. Вторична консултация, в която се уточняват всички етапи и начин на лечение чрез алайнери;
  4. Начало на лечението, поетапно и плавно преместване на зъбите към правилната им позиция. Препоръчва се носенето на алайнерите да е между 18-22 часа в денонощието;
  5. Край на лечението – в зависимост от сложността и целта на лечението, периодът на носене на алайнерите е от 3 до 6 месеца.

Какви усложнения могат да настъпят след поставяне на имплант?


Имплантът се използва, за да замести липсващ зъб в устната кухина. Най-използваните импланти са с титан в състава си и се прилагат като заместващи корена на липсващия зъб. Имплантите се поставят в костта и изпълняват ролята на зъб.

Постоперативните усложнения след поставяне на имплант могат да бъдат ранни и късни. Най-честите усложнения се дължат на лошата орална хигиена и се свързват с натрупване на плака в устната кухина.

1.

Ранните постоперативни усложнения са: постоперативна инфекция, болка, дехисценция на покрит имплант.

Постоперативна инфекция
Тя може да обхване само меките тъкани покриващи имплантата или обхваща костта и периимплантатните тъкани, намиращи се в процес на регенерация.

Причини за постоперативната инфекция могат да бъдат по съседство от неизлекуван възпалителен процес на пародонта на остатъчното съзъбие, разхлабен покривен винт или гингивоформер, зъбна плака, неспазване на асептиката по време на операция.

Симптомите могат да варират от оскъдна ексудация с фистулизиране до болка, оток, зачервяване, оформяне на гнойна колекция в тъканите около имплантата или дори загуба на имплантата.

Болка
Болката може да бъде симптом от засягане на разположен в близост анатомичен обект било то съдово-нервен сноп или зъб, или симптом за възпалителен процес около имплантата. Възпалението може да бъде резултат от инфекция или термична травма – прегряване на костта по време на поставяне на импланта.

2.

Късните постоперативни усложнения могат да бъдат периимплантатен мукозит, периимплантатит, резорбция, разхлабване или счупване на надстройката или самия имплант, естетични усложнения.

Основната причина за провала на вече остеоинтегриран имплант са плаковоиндуцираните биологични усложнения като периимплантатен мукозит и периимплантит.

Периимплантатният мукозит е обратим плаковоиндуциран възпалителен процес на меките тъкани около имплантата. Докато периимплантитът е плаковоиндуцирано възпаление на меките тъкани около имплантата, съпроводено със загуба на периимплантатна кост.

Периимплнататният мукозит се проявява с кървене при сондиране, ексудация, оток и зачервяване на периимплантатните меки тъкани. Трябва да се подчертае, че в голяма част от случаите описаните симптоми са по-вяло проявени в сравнение със симптомите на аналогичните възпалителни процеси, протичащи около естествените зъби. Като вероятна причина за тази разлика може да се посочи липсата на периодонциум около имплантата, произлизащите от него кръвоносни съдове и разликата в трофиката на периимплантатните тъкани, дължаща се на това.

От своя страна вялата симптоматика на периимплантатните плаковоиндуцирани възпалителни процеси като по-оскъдно кървене при сондиране, по-оскъдна ексудация, вяло зачервяване и оток могат да заблудят клинициста за тежестта на протичащия процес.

Подвижността на имплантата не е надежден диагностичен белег, тъй като обикновено тя се появява непосредствено преди загуба на имплантата. Загубата на периимплантатната кост е свързана със загуба на имплантата.

Трябва да се знае, че е важно да се поддържа добра орална хигиена, да се посещава редовно денталния кабинет за професионално почистване на имплантата, както и избор на добър екип за провеждане на манипулацията по поставяне на имплантат. При изпълняване на тези условия, намалява рискът от загуба на имплантат. Колкото повече усилия се полагат за поддържане на добра орална хигиена, толкова по-дълго време имплантатът ще изпълнява своята функция в устната кухина.

НОВО В ДЕНТ ЛИДЕРС

Здравейте приятели!!!
За ваше удобство дентална клиника „Дент Лидер“ вече разполага с последно поколение рентгенов кугел и интраорален сензор от висок клас.

гр. София , ул.Зайчар 163 А

телефон за записване на час : 0877 34 99 64

Какво представляват денталните импланти?

В хирургията под имплантат се разбира предмет с определена форма, изготвен от небиологичен материал, който се въвежда в организма, за да изпълнява определени функции за продължителен период от време.

Имплантатът се използва, за да замести липсващ зъб в устната кухина. Най-използваните импланти са с титан в състава си и се прилагат като заместващи корена на липсващия зъб. Имплантите се поставят в костта и изпълняват ролята на зъб.

Безопасни ли са имплантатите и колко време могат да престоят в устата?

Имплантите са безопасни, когато са поставени от специалист, с предварително анализирано работно поле и добра техника на изпълнение. Може да се каже, че един остеоинтегриран имплантат, може да престои дълго време в устата, точно както един естествен зъб. Но, разбира се, имплантатът също има нужда от поддръжка, както от страна на денталния специалист, така и от добрата устна хигиена на пациента.

Колкото повече грижа полагате за имплантите си, толкова по-дълго и безпроблемно те ще изпълняват своята функция в устната кухина.

Когато имплантатът не е поставен добре, оралната хигиена е лоша, не се посещава дентален кабинет с години, имплантатът ще бъде отхвърлен от костта. Наблюдават се симптоми като възпаление на венеца, кървене, болезненост, ексудация, общо неразположение. Всички тези симптоми могат да се наблюдават и при естествени зъби, но при имплантати те се развиват много по-бързо и крайният резултат е експлантация.

Винаги ли имплантите могат да заместят липсващ зъб?

Това зависи от състоянието на костта. Денталният специалист е този, който ще проведе редица изследвания – клинични и лабораторни, за да прецени дали е възможно поставяне на имплантат в устната кухина. Когато костта е с недостатъчно количество и има показания за поставяне на костозаместващо вещество, това може да се промени.

Има ли болка при поставяне на имплантат?

Поставянето на имплантат понякога е по-лека манипулация от ваденето на зъб и често се извършва под локална анестезия. Няма да усетите никаква болка по време на манипулацията, но след преминаване действието на анестезията, е възможно да усещате дискомфорт и болка. Вашият дентален лекар ще Ви даде рецепта за медикаменти, които могат да намалят болките.

Общата анестезия се прилага при по-обемни и по-сложни манипулации за поставяне на импланти.

Какво се случва след поставяне на имплантат?

След като имплантатът е поставен на мястото си е необходимо време, за да се остеоинтегрира. Това е процес, при който костта прораства около имплантата и става възможно натоварването му с протетична конструкция след това. Този процес отнема няколко месеца.

Ако имате няколко липсващи зъба, могат да се поставят временни конструкции, за да не изпитвате дискомфорт в храненето и общуването.

Трудна ли е поддръжката на имплантат и как да го почиствате?

Поддръжката не е трудна, но изисква редовна и добра орална хигиена, както и често посещение за професионално почистване в денталния кабинет. Колкото по-добре се грижите за имплантатът си, толкова по-дълго той ще изпълнява функциите си.

Денталният специалист ще Ви даде съвети и насоки как да се грижите и да почиствате имплантите си.

Изискванията за домашен режим трябва да бъдат демонстрирани на пациента преди да започне лечението. Осигуряване на добра орална хигиена се свързва със способността на пациента да премахва плаката от останалите естествени зъби. Препоръчва се употребата на подходящи зъбни четки и копринени конци за почистване на ретенционните места около зъбите. Разтворите за плакнене също се препоръчват. Те се използват както за импланти, така и за естествените зъби. Целта е една – премахване на плаката. Подходящи са хлорхексидина и други антимикробни агенти.

Как да се грижим за протезните конструкции в устата си?


Очаква се до 2050 г. хората над 60 години да бъдат 2 билиона. Колкото по-възрастни ставаме, толкова по-голяма нужда имаме от протезни конструкции. Било то коронки, мостове, частични или цели протези, имплантатни възстановявания.

Увеличаването на нуждата от протезни конструкции, увеличава и необходимостта от поддържането на добра орална хигиена.

Има данни, че при пациенти, при които протезните конструкции се носят прекалено дълго време, без да се свалят и почистват, рискът за развитие на пневмония се увеличава значително. Това са случаи с много възрастни пациенти, чиято имунна система е отслабена.

Защо е важна грижата за протезните конструкции?
• По протезните конструкции също се образува плака, не само по естествените зъби;
• Когато не поддържаме протезната конструкция, по нея се натрупва зъбен камък;
• Липсата на поддръжка и грижа за мостовете и протезите води до лоша орална хигиена, дори до проблеми с общото здраве;
• Лошата поддръжка и лошата орална хигиена, може да доведе до орални проблеми като развитие на кандидоза, стоматит в устната кухина;
• За да се запази протезната конструкция за по-дълго време и да изпълнява правилно функцията си в устата, нужна е поддръжка и добра орална хигиена.

Как да се грижим за протезите си?
1. Протезите трябва да се измиват с вода, мека четка и ароматен сапун сутрин, след закуска и вечер след вечеря, преди лягане. Добре е, ако това се прави и на и обяд, но е по-трудно при пациенти, които работят и ползват адхезив за залепването им;
2. Желателно е да спите с протезите си, докато свикнете с тях. Ако не спите с тях, измийте ги с вода, четка и сапун, а 2-3 пъти седмично е желателно да ползвате и таблетки за почистване;
3. Хората, страдащи от стоматит, не бива да спят с протезите си. За тях е желателно да оставят нощем протезите в чаша с таблетка за дезинфекция или просто в чаша вода след предварителното им механично измиване;
4. Всички пациенти, които носят подвижни, снемаеми протезни конструкции, трябва редовно да посещават денталния си лекар за контролни прегледи.

В ежедневието навлизат все повече протезните конструкции върху имплантати. При тях грижата за имплантатите и протезите е отговорност както на лекаря, така и на пациента.

Превенцията на възпалителните промени около импланта изисква непрекъснат контрол на плаката. Уменията и навиците на пациента могат и трябва да се модифицират под контрола на денталния лекар за постигане на оптимална хигиена на имплантатите и конструкциите.

Важно изискване е имплантатното възстановяване в областта на гингивалния сулкус да се почиства околовръстно от всички страни. Съвременната дентална медицина предлага богат арсенал от средства за тази цел – ръчни и електрически четки с различна големина на главата и вид на почистващите снопчета, зъбни конци и интердентални приспособления. Препоръчва се химичен контрол на плаката с готови препарати, съдържащи хлорхексидин и/или цитилпиридинов хлорид.

Професионалното отстраняване на бактериалната плака се извършва от лекаря по дентална медицина на определени интервали от време, в зависимост от динамиката на натрупване на плаката и възможността на пациента ефективно да поддържа орална хигиена.

Задължително се полагат необходимите грижи за контрол на плаката и пародонтална профилактика в областите със запазено естествено съзъбие.

Важна е ежедневната добра орална хигиена, грижа за оралната лигавица, за естествените зъби, за протезните конструкции и за имплантатните възстановявания.

Кариес на ранното детство – основни причини за развитието му!!!

Кариесът на ранното детство е най-честото хронично заболяване в детска възраст. Под кариес на ранното детство се разбира кариозен процес, който възниква в устата на децата от 1- до 3-годишна възраст и обхваща временните (млечни) зъбки. Други имена, използвани в миналото за това хронично заболяване са: „синдром на биберона с мед“, „биберонен кариес“, „кърмачески кариес“, „синдром на нощното кърмене“, „лабиален кариес“.

Характеризира се с прогресиращо и изключително бързо развитие. В началото обхваща циркулярно шийките на детските зъбчета. Кариозният процес е активен и постепенно се обхващат и останалите зъби след техния пробив. През третата година от живота на детето, процесът засяга дъвкателните повърхности на моларите и страничните повърхности, при наличие на контакт.

За да се развие кариозен процес, който да доведе до поява на кариозни лезии по зъбните повърхности, е необходимо присъствието на една от 4-те основни причини:
1. Емайл, който да не е достатъчно резистентен;
2. Микроорганизми;
3. Въглехидрати;
4. Време, за да се прояви силата на процеса.
Емайл

Пробивът на първите зъбки в устата на бебето става между 5-6 месец след раждането. Емайлът на временните зъби е по-слабо минерализиран от този на постоянните зъби, което ги прави по-слабо устойчиви към развиващ се кариозен процес.

Микроорганизми

С раждането устата на детето е стерилна и първото поселване на микроорганизми започва с родилния акт. Постепенно започва заселване на оралната среда с микроорганизми, които идват от външната среда – въздуха, храната, водата, от контакта с майката или отглеждащите детето.

За заселване на кариесогенни микроорганизми, каквито са Streptococcus mutans, са необходими 2 условия – да има пробили временни зъби и да има източник на инфекция.

Предаването на Streptococcus mutans се осъществява посредством слюнката. Необходима е минимална доза микроорганизми, както и често повтарящи се инокулации за имплантирането им в устната кухина на детето. Счита се, че източникът на Streptococcus mutans за бебето е обикновено неговата майка. Наблюдава се строга зависимост между количеството на тези кариесогенни микроорганизми в слюнчените проби на майки и съответно на техните деца.

Високите нива на Streptococcus mutans при майките влияят силно върху инфектирането на децата.

Въглехидрати

В кърмаческа възраст децата се хранят с мляко-кърма или адаптирано мляко при смесено или изкуствено хранене. И в двата случая въглехидратите присъстват в млякото, тъй като са основен енергиен източник. Всички деца се хранят с мляко, но само някои развиват кариес на ранното детство.

Установено е, че храните с ниско съдържание на желязо са по-кариогенни от останалите.

Храните, съдържащи захароза, показват също по-голяма кариогенност в сравнение с лактозосъдържащите.

Има голяма връзка между високата честота на консумация на захарни изделия в течна или твърда консистенция, особено през нощта и кариес на ранното детство.

Времето

Времето е необходимо за пълното развитие на кариозния процес.

Зъбни дисплазии

Всички наследствени и вродени зъбни дисплазии могат да бъдат предпоставка за бързо кариозно разрушаване на временните зъби. Хипоплазиите създават ретенционни места по емайла на зъбите, които улесняват плакообразуването и ускоряват разрушаването.

Хипоминерализациите на емайла довеждат до намалена резистентност, която е предпоставка за бързо комплексно действие на останалите фактори.

Общи хронични заболявания

Всички хронични заболявания, започнали в детството, които са свързани с качествата на слюнката, изискват специален хранителен режим или лекарства, намаляващи общата и локалната резистентност. Те увеличават риска от развитие на кариес на ранното детство.